ЕК влоши прогнозата за инфлацията в България за 2026 г.

Европейската комисия (ЕК) значително влоши прогнозите си за инфлацията в България за 2026 година, като я повиши до 4,2% спрямо предишните очаквания. Това е значително увеличение, което се дължи основно на по-високите цени на енергоносителите, ескалиращия конфликт в Близкия изток, както и на скорошното покачване на цените на хранителните продукти. Ефектите от сравнителната база, свързани с отслабващото въздействие на намалението на болничните такси през април 2025 г., също допринасят за тази тенденция. Очакванията са повишените разходи за суровини, вторичните ефекти от по-високите цени на енергията и устойчивата инфлация в сектора на услугите да поддържат инфлацията на високо ниво и през 2026–2027 г.

Въпреки влошената прогноза за инфлацията, очакванията за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) за тази година са леко занижени. ЕК прогнозира икономиката да нарасне с 2,5% през 2026 г., което е спад спрямо есенната прогноза за 2,7%. За следващата година се очаква ръстът на БВП да се забави до 2,2%, което е само леко подобрение спрямо предишните предвиждания. Това забавяне се обяснява с по-бавното увеличение на частното потребление, повлияно от по-ниския ръст на заплатите и заетостта, както и от по-ниските частни инвестиции.

Конфликтът в Близкия изток се очаква да окаже негативно влияние върху икономическата активност през 2026 г. чрез неблагоприятен шок в условията на търговия, който намалява покупателната способност на домакинствата и отслабва доверието. Това ще се отрази и на съвкупното търсене чрез по-слаб растеж на заетостта и леко понижение на очаквания растеж на заплатите. Публичното потребление също се очаква да се забави, но ще продължи да подкрепя вътрешното търсене.

Докладът на ЕК обръща сериозно внимание и на държавния дефицит, който е достигнал 3,5% от БВП през 2025 г. Високите разходи за социални плащания и заплати в публичния сектор, особено в отбраната и вътрешната сигурност, както и инвестиционните субсидии за „Български енергиен холдинг“ (около 0,3% от БВП), допринасят за трайното нарастване на дефицита от 2022 г. насам.